Момичето внезапно ме погледна с особен поглед. Не изглеждаше да я смущавам затова се усмихнах и приех предложението.
Седнах до нея.
-Извинявай за притеснението, не се познаваме, но случило ли се е нещо? Изглеждаш тъжна, а и сама по-това време.
Може би звучах като възрастна лелка, но не биваше момичета да окъсняваме в големия град. Имаше си правила ......