Кендо

Кендо - японското изкуство за фехтоване, е начин на живот, създаден да подпомогне самоизграждането чрез трениране в принципите на изкуството на меча. Чрез точно трениране на Кендо ученикът укрепва своето тяло и ум, изгражда силен дух, учи се да се отнася към хората правилно, да уважава истината, да бъде учтив, да бъде искрен, винаги да се стреми към самоусъвършенстване, да обича страната си и да допринася за мира и човечността. Тъй като тренировките с истински мечове и с бокени предизвикват много безсмислени наранявания и дори смърт, през 1710 са били изобретени удобните бамбукови мечове. През 1740 е създадена защитата за тялото, главата и ръцете. Тези първи бамбукови мечове и защити са били доста примитивни и с проста конструкция. Но през годините те биват усъвършенствани, за да добият днешния си вид. В съвременното Кендо има два вида атаки: пробождания и разсичания. Разсичанията се допускат на три места по тялото: върха на главата, китките и лявата и дясната страна на корема. Пробожданията са позволени само в гърлото. За разлика от западната фехтовка, при която противниците показват страните си, в Кендо те застават обърнати един към друг и затова са били избрани тези четири места за сечене.

Трите стадия на трениравки по кендо?

1. В началото слушаш Сенсея и правиш това, което ти казва, не мислиш защо.
2. След придобиването на известен опит слушаш какво ти казва Сенсея, но вече го пречупваш през своята индивидуална призма, нагаждаш го за своя индивидуален случай.
3. Вече вървиш по своя собствен път.