Японските градини

Всеки елемент в японските градини - мостчета, скали, фенери, кладенци - не е поставен случайно, а има свое символистично значение, което изпъква мигновено пред осведомения поглед на японците.
Японците изпитват особено възхищение към каскадите, които са преобладаващ елемент в техния пейзаж. Езерата и блатата поради тяхното извънредно важно значение в японската градина са били в продължение на векове основна грижа на паркостроителите.
Когато не разполагат с вода, японците изявяват присъствието и с оригинални инверсии. Градинските езера се разнообразяват с острови, които са с различни форми и аспекти, както например формата наподобяваща костенурка.
Предполага се, че тази костенурка се намира в самия океан и за това, островът не се свързва с мостчета. Мостчетата са изработени от най-разнообразни материали. Те могат да бъдат каменни, дървени, от бамбук, могат да бъдат прави и дъгообразни. Естествените скали с разнообразни размери и форми имат важно значение за композицията на японската градина. Японците често ги докарват от много далеч. Тези, които идват от планините, се разполагат по такъв начин, че да представляват пропасти. Тези, които са взети от крайбрежията се разполагат край езерата. Скалите могат да бъдат според японците мъжки и женски. Всеки камък има свое име: Камък на пазача или дежурен камък, камък наблюдател, камък на обожаването и камък на двете божества.
Японските градини се характеризират с каменните пътеки (японските стъпки). Японските стъпки са образувани от каменни плочи с неправилни форми, с цел да ни задължават да навлизаме в градината крачка по крачка, за да можем по този начин да я разкриваме постепенно.
От всички дървесни видове японците имат особени предпочитания към иглолистните. Нито един пейзаж не се е считал за завършен без присъствието на бор или кипарис, символ на мъжество и дълъг живот. А за да чуват музиката на дъждовните капки, които падат и шумолят по листата на дърветата, японците засаждали непосредствено до жилището си бананови дръвчета. При създаването на групи от дръвчета се следяло те никога да не забулват луната. Освен това се държало сметка за проветряването на градината.
Кладенците в японската градина се срещат най-често в "градините за чай". Каменните и дървените фенери осветяват "градините за чай", запалени или угаснали, те символизират светлината, която разпръсква мрака.
В японската градина обикновено се влиза през двукрила врата. Понякога леки декоративни огради разделят градината на по-малки дворове, за да не се наруши основното и предназначение - да бъде убежище на спокойствие, място, където духът може да почива и душата да се обогатява.