Приборите в японската кухня

Тук ще се запознаем с някой от най-разпространените прибори и съдове в Японската кухня.


Тенджери, тигани и купи

*Абура кири е плитка табла, върху която се поставя храната след пържене. Използва се отцеждане на мазнината от храната.
*Агемоно набе представлява тиган за пържене и е подобен на китайския уок. Произвежда се с дебели стени, за да се запази температурата на олиото при поставянето на продуктите в него, като не позволява те да се разкашкат или да останат сурови.
*Донабе се прави от глина и се използва за приготвяне на ястия като яхнии и супи направо на масата. Донабе е глазирано отвътре и поресто отвън. Може да се слага направо върху огън, ако се спазват три условия: външната част трябва да е абсолютно суха; съдът трябва да подгрят предварително и да не се поставя върху огъня празен. Ако се спазват тези условия, донабе ще се запази десетки, а някои - стотици години. Когато се купи ново донабе, то трябва да се постави пълно с вода върху огън за няколко часа и да се подсуши преди готвене. Ястията в този съд се поднасят само на много специални гости.


*Макиякинабе е четвъртит тиган, използван за приготвяне на правоъгълни палачинки от които се правят специални ролца, навити така, че да са с цилиндрична форма или с форма на удължен куб. Размерите са на тигана са 15x25 см
* Мушики и сейро са типични японски съдове за готвене на пара. Те се правят от бамбук. Мушики прилича на чонрон, използван в Китайската кулинария, но е по-широк. Може да се наредят наколко съда един върху друг, което позволява едновременното приготвяне на няколко ястия. Сейро има същото предназначение и функции, но има правоъгълна форма. В днешни дни се изработват от алуминий.
*Отоши бута е дървен капак и се използва, за да се осигури равномерно разпределение на топлината при готвене и да се намали завирането на продуктите. Това позволява на продуктите да запазят максимално вкусовите и хранителните си качества.
*Сурибачи и сурикоги са традиционни хаван и чукало, използвани за направата на пасти и за фино смилане на семена. Хаванът е оребрен отвътре за по-ефективна работа, а чукалото - дървено, за да се запази здравината на хавана.
*Усу и кине са с подобно предназначение на сурибачи и сурикоги, но се различават по форма.
*Такоякикадо е познат още като такояки. Представлява форма със сферични вдлъбнатини и се използва за приготвяне на такояки традиционно ястие от октопод.

Ножове


деба бочо
Прeдставляват ножове за рязане на месо, риба и пиле. Различни по размер като дължината им достига до 30 см.За първи път се появяват в Сакай през периода Едо.



накири бочо
Накири бочо и усуба бочо са ножове за зеленчуци. Накири са за домашна употреба и имат черно острие, докато усуба са професионални ножове. Формата на накири е различна във всеки район на Япония. Докато в Токия тя е правоъгълна, в Осака тя е със заоблен връх.



тако хики
Тако хики, янаги ба и фугу хики са дълги и тънки ножове, принадлежащи към групата на сашими бочо ножове за приготвяне на сашими.



унагисаги хочо
Това е специален нож за филетиране на змиорки. Тънкият остър връх на ножа се забива близо до главата на змиорката и тя се разрязва на две по дължина. Съществуват различни форми, според района, в който се използват: Нагоя, Осака и Киото.



удон кири
Удон кири, соба кири, менкири бочо. Използват се за приготвяне на соба или удон спагети. Ножът е прав и тежък.



ороши кочо
Ороши кочо и ханчо хочо са изключитлено дълги ножове за филетиране на риба тон и други едри риби. Ороши хочо е с острие с дължина 150 см и дръжка 30 см.С него може да се филетира рибата с едно разрязване, чъпреки че обикновено са нужни двама или трима човека, за да се справят с ножа. Острието на ханчо хочо е около 100 см и е известен с името магуро кири.