Архитектура през годините

Развитие на японската архитектура

Исторически архитектурата в Япония е повлияна от китайската архитектура, въпреки че различията между тях са много. Дървените фасади на китайските сгради се боядисват, докато японските сгради не. Също така китайската вътрешна архитектура е съобразена с използването на столове в ежедневието, докато е обичайно за японците да сядат на земята (обичай, който започнал да се променя през периода Мейджи (1868-1912).
Климатът също оказва влияние върху японската архитектура. Летата в по-голямата част от Япония са дълги, горещи и влажни и този факт е дал отражение върху строителството на къщите. Традиционната къща е повдигната и въздухът се движи около и под нея. Предпочитания материал е дървото, защото държи прохладно през лятото, топло през зимата и е по-гъвкаво при земетресения.
Будизмът навлиза в Япония през периода Асука (593-710), пренесен от Китай. От тогава будистката архитектура оказва изключително влияние върху японската архитектура.
През периода Нара (710-794) в Нара е издигнат престолен град, наречен Хеиджокьо, който с перпендикулярните си улици наподобява китайската столица. Храмът Норюджи, построен под влиянието на будизма през 607 г., е най-старата дървена конструкция в света. ЮНЕСКО го признава за световен културен паметник през 1993 г.
През периода Хейан (794-1185) домовете на знатните се строят в стила шиндензукури, като основните сгради и помещенията за отдих се намират в центъра и чрез коридори са свързани с другите апартаменти. Дворецът Тосанджо (1043 г.) е пример за този стил.
Чайни къщи започнали да се строят, когато чайната церемония станала популярна през период Муромачи (1333-1568). Те били изпълнени в стил сукия-зукури, характеризиращ се с нежна чувствителност, стройни дървени елементи и изчистена простота. Кацура Рикю в Киото е един от най-добрите примери за този стил. Хората харесвали хармоничното вписване на малката къща в живописната градина.



Храмът Бьодоин
Храмът е построен през 1053 г. и е разположен на брега на река Уджигава. Архитектурният стил е много изискан. Въпреки че композицията е сложна, всеки детайл е изящно балансиран. Основната част е украсена с орнаменти, изобразяващи феникс, откъдето идва и името й - Хоодо.
В разцвета на феодализма през XVI век били построени много замъци. Въпреки че били изграждани като отбранителни съоръжения, замъците също така били мерило за силата и властта на владетелите. Малкото от тях, запазили се до наши дни, впечатляват с бойните си кули (теншукаку). Всекидневните в дворците били изящно украсени, а читалните и чакалните били изпълнени в стил шоин зукури. Пример за този стил е Широшоин в Ниши-Хонгендйи в Киото.
През периода Мейджи в Япония се въвежда западната архитектура. Камък и тухли започват да се използват в строителството. Сега се строят сгради, които съчетават традиционната японска архитектура с използването на съвременни технологии и нови материали.




Будистка архитектура

С навлизането на будизма в Япония през VI век започнало строителството на манастири, посветени на култа към Буда, чиито архитектурни форми произхождали от Китай и Корея. В двора на всеки храм изниквали сгради за нуждите на монасите или монахините, които живеели там, както и подслони за обикновените богомолци.
През VIII век седем основни конструкции оформяли облика на манастира: пагода, главна зала, зала за проповеди, камбанария, хранилище, обща спалня и столова. Дворът бил обграден с масивна стена с врати от всички страни, като обикновено вратите били на два етажа.
Главната зала била основното помещение за поклонение. В по-старите храмове залата за проповеди била най-голямата и се използвала от монасите като място за четене, учене и богослужение.
Преобладавали два вида кули: едните били с камбани за известяване на ежедневните религиозни обреди, а другите служели за хранилища на свещените текстове (сутра). Трапезарията и спалните помещения се намирали зад или встрани от вътрешния двор.
В ранните дни на будизма в Япония пагодите се издигали в средата на двора, тъй като там се пазели свещени реликви.




Архитектура Шинто

Последователите на Шинто вярват, че съществува ками (божество) във всяко
природно явление или предмет, от действащите вулкани и красиви планини до дърветата, скалите и водопадите. Светилищата шинто се издигат там, където живеят божествата ками и където хората могат да се молят.
Без да се придържат към определени правила, сградите на шинтоистките храмове се изграждат в зависимост от местността. Пътека тръгва от извисяващите се порти торий на вътрешния двор и води до главната сграда на храма като пътя е очертан от каменни светилници. За да се запази чистотата на светилището, във вътрешния двор има водни басейни, където богомолците могат да измият ръцете и устата си. Пред входната врата или главната зала на повечето шинтоистки храмове има две фигури на лъвове комаину, които са пазители на светилището.
Временни светилища на ками били изграждани за специални случаи. Този конструктивен стил се счита, че съществува от около 300 пр.н.е. Основната сграда на храма Сумийоши в Осака е подобна на този вид временни светилища и е запазила облика на древниите религиозни сгради.
Друг основен архитектурен стил е взаимствал простите си форми от житниците и съкровищниците на праисторическа Япония. Най-добрия пример за този стил е шинтоисткият храм Исе в префектура Мие. Вътрешният параклис е посветен на богинята на слънцето Аматерасу Омиками.


Храмът Изумо
Това е най-големият действащ шинтоистки храм В Япония и единственият, описан в митологията. Висок е 25 метра. В сегашния си вид е от 1744 а. Основната част на храма е в стил Тайша и представлява квадрат с размери 12 на 12 метра, с Колонада - 9 Колони, по три в три реда.
Външният параклис е посветен на богинята на житото Тойоуке но Омиками.
Елементи от жилищната архитектура могат да се видят в основната сграда на храма Изумо в префектура Шимане. Колоните се издигат директно от земята и подът е повдигнат.
След появата на будизма религията шинто се променя и сградите на шинтоистките храмове взаимстват елементи от будистката архитектура. Например, започнали да боядисват много от светилищата в китайски стил: червени колони и бели стени.
Обичайно било свещените сгради да се реконструират, за да се пречисти мястото и да се подновят материалите (обичай, който все още спазват в храма Исе). Поради тази причина, както и в резултат на пожари и други природни бедствия, най-старите храмове датират от XI и XII век.




Дизайн

В миналото японските къщи били изцяло отворени, без прегради, разделящи отделните пространства. Постепенно започнало да се отдава повече внимание на определени помещения и тяхната функция, като ядене, спане или обличане. Това наложило използването на прегради, наречени бьобу. По-късно се появили плъзгащите се врати от хартия (шоджи или фусума), които все още могат да се видят в традиционните японски къщи. Въпреки че не са добра преграда за шума, те осигуряват уединение и могат да се премахнат, за да се отвори цялото пространство (без разбира се колоните, които поддържат къщата). Шоджи също така пропускат светлината.
Друга важна черта на традиционния японски дизайн е начинът, по който японците възприемат интериора и екстериора на къщата не като две отделни среди, а като едно цяло. Тази идея е олицетворена в японската веранда (енгава), която играе роля на преходна част между вътрешността и околността на къщата. Нуреен е вариант на енгава, който е прикрепен за къщата и се мокри, когато вали.
От естетическа гледна точка традиционната японска къща е построена за хора, които седят, а не стоят прави. Вратите, прозорците и нишите са поставени така, че произведенията на изкуството в къщата, както и в градината да се виждат добре от седнало положение.
Традиционният японски стил не е изчезнал въпреки промените, настъпили с модернизацията на жилищата. Дори в къщите, построени в западен стил, е обичайно подът на стаите да е покрит с татами (японска настилка), както се е запазил и обичаят японците да се събуват преди да влязат в къщата.




Съвременна архитектура

Съвременни методи в архитектурата били въведени в Япония след началото на периода Мейджи през 1868 г. Първите сгради като резултат на тези усилия комбинирали традиционните японски дървени конструкции и западните методи и дизайн. Основното училище в префектура Нагано станало стандарт и еталон за много училища, построени из цялата страна.
През осемдесетте години възникнало реакционно движение срещу бързото отваряне на запад. То имало въздействие и върху архитектурата, като отново бил предпочитан азиатският архитектурен стил. След Първата световна война традиционната японска архитектура се преосмисля наново, след като архитекти като Франк Лоид Райт (1869-1959) от Съединените щати и Бруно Таут (1880-1938) от Германия идват да работят в Япония.
През годините след Втората световна война продължават усилията да се обединят традиционната и съвременна архитектура. Танге Кензо, един от най-известните и влиятелни японски архитекти след войната, успява да обедини традиционната японска архитектура с научните и технологични постижения. През петдесетте и шестдесетте години на XIX век той проектира няколко забележителни постройки, включително националния стадион Йойоджи, построен за Олимпийските игри през 1964 г. в Токио.
За Япония, която често е подложена на земетресения, е много важно развитието на земетръсоустойчивите конструкции. При изграждането на първия небостъргач в Япония, сградата Казумигасеки, през 1968 г. са използвани последните земетръсоустойчиви технологии. От тогава в Япония са построени много небостъргачи като Ниши-шинджуку в Токио и забележителната кула, висока 296 м. в Йокохама.
В страната започва да се наблюдава отдръпване от пълната комерсиализация и пренасочване към основните търсения в архитектурата. Исозаки Арата, който в началото на кариерата си работи с Танге, оказва голямо влияние на младото поколение архитекти. През седемдесетте години също така възниква архитектурно течение, което набляга на художествения вид на сградите и се отдръпва от подчертаното техническо мислене в архитектурата.
През осемдесетте години архитектурните бюра в страната са затрупани с работа и някои известни чуждестранни архитекти са поканени да работят в Япония. "Прегряването на икономиката" в началото на деветдесетте бе причина за спада в архитектурната продукция; Въпреки това много японски архитекти са високо ценени в страната и по света и много чуждестранни архитекти намират работа в Япония. Между най забележителните произведения на деветдесетте са сградата на Международния форум в Токио (1997 г.) и сградата на Столичната община в Токио (1991 г.) и двете проектирани от Танге Кензо.
През осемдесетте и деветдесетте много японски архитекти работят по чуждестранни проекти. Между тях са Исозаки, проектирал Музея за съвременно изкуство в Лос Анджелис; Курокава Кишо, проектирал Кулата Пасифик в Париж; Маки Фумихико, проектирал Плуващия павилион на фестивала Грьонинген в Холандия;
Танге, проектирал центъра ОЦВ в Сингапур и градоустройствени планове на Шанхай и Гуандзу в Китай и Андо Тадао, проектирал Кулата за медитация в комплекса на ЮНЕСКО в Париж. Андо е японски архитект, който е изключително високо ценен в чужбина. Той е печелил няколко международни награди като наградата за архитектура Прицкер на фондация Хуат през 1995 г. и кралския златен медал за архитектура на Кралския институт по архитектура във Великобритания през 1997 г.