Уникалното умение да създадеш красота Особености на японските градиниОсвен дървета и храсти, за постигане на художествения облик на японските градини, се използват още скали, пясък, изкуствени хълмове, езера и течаща вода. За разлика от геометрично подредените дървета и скали в градините в западен стил, в традиционните японски градини се изграждат композиции, които възможно най-близко наподобяват природните пейзажи.
При изграждането на пейзажите създателите на градини следват три основни
принципа. Това са умален мащаб, символизъм и "заимвствани пейзажи". Първият принцип се отнася до умаляването на планински и речни природни гледки, така че да образуват органично цяло. Така могат да бъдат създадени идеализирани пейзажи от планинско селце в сърцето на големия град. Символизмът включва много абстракции, като например белия пясък, който представлява морето. Проектантите "заимвстват" пейзажи, като включват гледката зад градината например, планината или океана като неразделна част от композицията.
Според една от философските школи основната конструкция на японската градина са скалите и начинът по който те са подредени. Древните японци вярвали, че обградените със скали места се обитават от богове и затова ги наричали амацу ивасака (небесни прегради) или амацу ивакура (небесни места). По същата логика гъста горичка се наричала химороги (божествена ограда), а рововете и потоците се смятало, че заграждат свещена земя и ги наричали мицугаки (водни прегради).
Японските градини могат да се разделят на два основни вида: цукияма (хълмиста градина), композиция от хълмове и езера, и хиранива (плоска градина), равна площ без хълмове и езера. Първоначално хълмистият стил бил използван за главните градини на дворците, а равнинният стил за по-ограничени пространства. Последният вид става популярен с въвеждането на чайната церемония и чашицу (стая за чайна церемония).
Градините в древносттаНай-древните градини датират от периода Асука (593-710 г.) и периода Нара (710-794г.). В областта Ямато (сега в префектура Нара) градинарите на императорското семейство и на влиятелните кланове създали имитация на океански пейзаж, който включвал големи езера с острови, обградени от "крайбрежие". Това било по времето, когато будизмът навлизал в Япония от Азия през Корейския полуостров. Имигранти въвели допълнителни континентални елементи като каменни фонтани и мостове в китайски стил.
Градини в стил ШиндензукуриПрез 794 г. столицата на японската държава се премества от Нара в Киото.
Това се счита за началото на периода Хейан (794 - 1185 г.). С утвърждаването на властта на семейство Фудживара започнало развитието на изкуствата и културата.
Аристократите живеели в луксозни дворци, построени в стила шиндензукури. Градините от тази епоха били също величествени.
През Киото минават няколко реки и изкуствени канали текат през различните части на града. Летата в Киото са горещи и влажни, затова започнало изграждането на езера и водопади, които носели прохлада. Потоци, наречени яримизу, минавали между сградите и през градините на дворците. Овалните езера в стил фуна асоби (разходка с лодка) често били достатъчно големи за плаване, а за удобство по време на риболова били издигани павилиони, надвиснали над водата и свързани с другите части на двореца чрез покрити коридори. Между основната сграда и езерото имало обширна площ, покрита с бял пясък, живописно място за провеждане на официални церемонии.
В градините в стил шую (разходка) има пътека, позволяваща на разхождащите се да се радват на разнообразните гледки. Такива са градините в храмовете и дворците от периодите Хейан, Камакура и Муромачи.
Градината на храма Сайходжи в Киото, построена от свещеника Мусо Сосеки през периода Муромачи, се счита за типичен пример на стила шую. Създава се впечатление, че езерото естествено стои на фона на планината.
Градини в стил ДжоудоПрез Х век японската аристокрация приема будизма. С разпространяването на вярата в рая, наречен Джоудо (чиста земя), градините започнали да се оформят по подобие на Джоудо описан в свещените книги и религиозни трактати. В този стил кристализират някои от най-древните модели на японската градина. При тях фокусът е езерото с дъговиден мост до централен остров. Градината на храма Бьодоин в Уджи, близо до Киото е добър пример на стила джоудо. Този храм първоначално бил провинциална къща на влиятелен човек - Фудживара но Мичинага. Тъй като елитът на обществото живо се интересувал от градини, те били обект на многобройни трактати като най-старият е Сакутейки (Трактат за градинарството) от Тачибана но Тошицуна (1028-1094г.).