Катана

В книгата ''Изкуството на японския меч''е представено най-добре японското ковашко изкуство,в която е описана технологията за правеме на японския меч от известния майстор Йошиндо Йошихара.Първо ще разгледаме историята на ранните мечове Кото...

КОТО-ранни мечове
Технологията,която довежда до развитие на японския меч води началото си от Китай и е била внесена в Япония през Корея.Най-старите стоманени мечове,открити в Япония са намерени в гробници,датиращи от 4-5 век.Тези мечове наречени ШОКУТО са прави и имат едно просто единично режещо острие.Някои са били от части полирани и са били от ръчнонакована стомана,имали са закалени режещи ръбове.Някои прави мечове са били пазени в Шосоин-хранилище за иртефакти от 8в..Учените вярват,че много от тези стари мечове са били направени в Китай.Някои от тях са толкова тънки,че когато се държат успоредно на земята могат да се огънат от собствената си тежест.Вероятно е те да са били церемониални и никога да не са били използвани като оръжия.
През периода Хейан(794-1185),когато столицата е била установена в Киото,Япония направила голям прогрес в подобрението на важните технологии в стоманодобиването.Сега разбираме какво точно можем да определим като японски меч.Войниците,които са ползвали тези мечове,са били на коне и така те по-скоро се нуждаели от силата на един удар с меч,отколкото от упованието в оръжието.В тази ситуация един извит меч е много по-ефективен от правия.Мечът също трябва да е дълъг,но достатъчно лек,за да се държи с една ръка.През този педиод мечовете често имали режещи ръбове от почти 3 стъпки.Тънки и извити,те са се изтънявали силно в основата,така,че при носене върхът да сочи земята.
Цялостният хамон,който се развил през този период,станал по-широко приложим,отколкото през предходната ера.Появили се АШИ-тесни,почти невидими ивици от мека стомана в областта на закаления връх,които подобряват допустимия предел на вреда,в който мечът може да започне да се отчупва.Мечовете от този период са наречени ТАЧИ и са и са представител на категорията антични мечове отпреди 17в,наречени КОТО меч(древен).
Не се знае много за ковачите от това време.Гилдиите,прикрепени към гробници и храмове,имат изключително право да правят мечове и се очаквало ковачите да взимат участие участие в религиозните дела и церемоний.Това рефлектира в-у мощната роля,изиграна от войните-жреци,така както традиционната връзка м-у ковачите на мечове и култа в Япония.Връзката,продължаваща и днес е в 2 форми-Пречистващата церемония.започваща да се изпълнява понякога преди самото коване и праизводството на нови мечове за освещаваме на религиозни постройки.Повечето резби по мечовете произлизат от будистки декоративни мотиви.
През периода КАМАКУРА(1185-1333) японците били под господството на военната класа.Може би поради тази причина периода Камакура често се посочва за златен век на чпонския меч.Дотогава мечовете са правени от един къс хубаво накована високовъглеродна стомана.Но тогава ковачите са се научили да вмъкват мека сърцевина от нисковъглеродна стомана в меча.Голяма част от този напредък се дължи на оттеглилия се император Готоба(1180-1239),за когото се говори.че е събирал около себе си най-добрите ковачи от своето време и че даже самия той е правел мечове.
Усъвършенстването на мечовете е повлияно и от двата опита на монголците да завладеят Япония в края на 13в.В резултат много ковачи се заловили да правят къси еднофутови мечове-ТАНТО,които могат да се използват в ръкопашна битка.По същото време мечовете тачи станали по-широки,дебели и по-тежки.Върхът станал по-голям,а закалената част по-широкаи по този начин се дава възможност мечът да се полира повторно много пъти,което е значим технологичен напредък.Тези тачи изискват да се използват с 2 ръце и отразяват наваствашата роля на пехотинеца и ръкопашния бой.
За виртуозното майсторство на ковачите от този период сяидетелства и един списък,който е изготвен по искане на Токугава иеясу.В този списък са подредени по низходящ ред всички познати майстори,тяхната школа,стил и оценката на техните остриета,изготвен през 1702г.Най-високо ценени са остриетата на ковачи от този период,като на шестима от тях-Кунихиде,Кунийоши,Масамуне(на когото сум виждал остриета на снимки-просто са съвършени,не мога даже да ги опиша),Масацуне,Йошихиро и Йошимицу-техните остриета още тогава са обявени за безценни.(бел. моя).
През периода НАНБОКУЧО(1333-1399)императорският трон бил възкачен от 2 съперничещи си императорски семейства.Тогава многото различни методи за изработка на мечове,практикувани из цяла Япония,били обединени в 5 главни школи,наречени на провинцийте,където се намират:школата Сошо на Камакура,школата Бизен(днешна префектура Окаяма),школата Ямаширо в Киото,школата Ямато(близо до Нара) и школата Мино(префектура Гифу).
Тези школи са наречени Гокачен-Петте традиции.През този период,а и за няколко следващи стотици години,повечето мечове,направени тогава,се класифицират като принадлежащи към една от тези школи или към техните клонове.Бизен била най-активната школа-тя била идеално разположена за търговия и в близост до хубави източници на желязна руда.Когато главният град на бизен(Осаюн) бил заличен от едно бедствие през 1590г се говори,че били унищожени повече от 1000 ковачи.
През периода МУРОМАЧИ(1392-1568)управлението в Киото се връща в ръцете на генералите Ашикага.Обаче боевете в страната продължават и имало голямо търсене на мечове.Това довело до масово производство и рязък спад в качеството.Интензивността на войната довела също до развитието на учигатана-един придружаващ равномерно извит меч,който да се носи на кръста,така,че да съчетае теглещите и разсичащите действия в един удар.Учигатана са били около 24 инча дълги,могат да се използват за бой с 1 ръка и са удобни за бой на закрито,където тачи са неизползваеми(виждал съм много снимки на тачи,които са скъсени,за да станат като катана(учигатана)и да се носят на кръста-бел. моя).

^
учигатана

ШИНТО-новите мечове.
Едно значимо развитие около края на периода Муромачи и началото на периода МОМОЯМА(1568-1603) е еволюцията на учигатана-чифт мечове,които могат да се носят на кръста.По-големият от двата се нарича Катана и е дълъг 24-30 инча.Придружаващият меч се наречен вакизаши е дълъг около 18 инча.Носенето на двата меча става обичай и отличителен белег на самурая и продължава така,докато през 19в обичаят е премахнат.Широкият хамон на тези мечове ги прави да изглеждат много по-впечатляващи в сравнение със старите тачи.Стоманата също е по-бляскава и по-лъскава.Текстурата на металната повърхност е различна и от тази на мечовете КОТО-това се дължи вероятно на използването на различни руди и ковашки методи.Тези мечове не се разпознават като една от някоя от 5-те главни школи,а се определят понякога като шеста школа,наречена ШИНТО(нов меч).През това време гилдиите на стария меч били възстановени.Те все още имали изключителното право да правят мечове,но вече под контрола на владетелите на провинции.Съответните майстори на мечове са съпровождали войските до бойното поле,така че винаги да бъдат на разположение.
Към края на 16в войнът Тойотоми Хидейоши успешно обединява страната,за да приключат годините на кръвопролитие.През 1588 издава закон,който забранява в страната стопанисването на земя от причежатели на мечове.За мечовете това станало начало на голяма промяна.Оттук нататък,след като правата на притежателя на меч били ограничени,а по земята царял мир,мечът като оръжие щял да става все по-малко значим,отколкото този,който служи за декоративен предмет или като символ на социална принадлежност.Други фактори,открити от японските учени,като влияние за развитието на тези мечове по това време са превозването на висококачествена топена руда през страната,което унифицира много от местните стилове в производството.въвеждането на огнестрелното оръжие и произтичащите промени в бойните тактики.Внасянето на чуждестранни методи и стомана от европейски търговци.