Религиите в Япония

Будизмът (на санскрит: बुद्ध धर्म, buddha dharma; пали बुद्ध धम्म, buddha dhamma, «Учение на Пробудения») е религиозно-философско учение (дхарма) за духовното пробуждане (бодхи), възникнало около VI век пр.н. е. в южна Азия. Основателят на учението е Сидхарта Гаутама Буда, или Шакямуни (мъдрецът от рода Шакя). В рамките на учението се приема за първият Пробуден, който полага началото на пътя, водещ до избавление от кръговрата на съществата (самсара), до просветление и нирвана. Будизмът възниква в Индия в разцвета на брахманската религия и джайнизма. За разлика от брахманизма, всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна. Благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция.


Учението на Буда е изцяло насочено към освобождаването от присъщото за всички същества страдание и постигането на това пробуждане, което се нарича още просветление, Бодхи или нирвана. Основната причина за страданието според будизма е желанието и свързаното с него привързване (към приятните за нас неща) и отблъскване (към неприятните за нас неща), което от своя страна е причинено от илюзорното възприемане на света като отделен от нас и непознаването на същинската природа на ума. В основата на будисткото учение е разбирането за причина и следствие (карма): миналите наши мисли, думи и дела, са довели до нашето настояще и сега, и в този момент ние посяваме семената на нашето бъдеще. Съответно освобождението от страданието и постигането на просветление са в собствените ни ръце, като будизмът е създал и предписва множество практики на медитация, етика и учения, които да доведат до това ново състояние.

Първите поучения Буда Шакямуни дава в Индия и когато го попитали какво преподава, той отговорил: "Всяко живо същество търси щастието и иска да бъде щастливо, а аз преподавам за това как стоят нещата". Постепенно будизмът се разпространява в Средна Азия, Тибет, Шри Ланка, Югоизточна Азия, както и в източноазиатските страни — Китай, Монголия, Корея и Япония. Днес, будизмът е една от големите световни религии, като броят на нейните последователи (около 350-380 млн. по целия свят, по-голямата част е концентрирана в страните от Азия) я нареждат на 4 място. Будизмът продължава да разширява своето влияние и да привлича нови последователи, като в последните години преживява силно развитие в страните от западния свят.



Раждане и млади години
Има исторически данни за съществуването на Сидхарта Гаутама (Шакямуни, историческият Буда), като за живота му обаче се знае главно от устни предания (които са достатъчно детайлизирани все пак благодарение на впечатляващите възможности и техники за запомняне на последователите по това време в Индия).
Роден е в благородническо семейство преди 2580 години. Кралството на неговото семейство било разположено при южната граница на днешен Непал, около града, наричан тогава Капилавасту. След дълги години на бездетие, родителите му силно искали наследник на своето кралство, воин и вещ управник. Според преданието, след раждането на Буда трима йоги казали на родителите: "Момчето е наистина специално. Ако не се сблъска със страданието на света, той ще стане всичко, което вие бихте желали да бъде. В противен случай той ще се отрече от кралския трон и ще даде на света прозрение и просветление". И тъй като неговите родители искали наследник и управник на кралстово, го обградили с всички условия да не познае страданието по света: красиви жени, всякакви удоволствия и развлечения.

Четирите срещи
Независимо от усилията на неговите родители да отстраняват всичко неприятно от полезрението на бъдещия Буда, след 29та си годишнина, при тайно излизане от палата си в три последователни дни той видял болен, стар и мъртъв човек и накрая един аскет, все неща, които дотогава не познавал. Прозрението, че всичката слава и охолство, с което бил обкръжен, са преходни и че старостта и смъртта са съвсем естествена част от ежедневието, разтърсило съзнанието му и го накарало да напусне двореца.

Духовно търсене
През следващите шест години Буда се учел от най-изтъкнатите учители на своето време и практикувал в различни духовни школи, надминавайки бързо своите учители, но никога не бил удовлетворен от резултатите. Той усвоявал различни изкусни методи за контролиране на това, което е в ума, но никой не му показал ума сам по себе си и не могъл да намери в тях задоволяване на своите въпроси. При опит да се отскубне изцяло от сетивния свят Сидхарта се посветил на форми на аскетизма толкова екстремни, че почти коствали живота му, но въпреки това не му донесли така желаното решение на проблема. Преданието разказва, че докато медитирал — от доста дълго време,случайно дочул поуките на един музикант, който пътувал с ученика си по наблизо минаващата река. Музикантът показвал на своя ученик, колко трябва да бъдат опънати струните на ситара, за да произведат нужния звук. Музикантът казвал: "Ако не ги опънеш достатъчно, няма да получиш нужния звук, ако ги опънеш прекалено - струните могат да се скъсат и пак няма да получиш това, което ти трябва." Тогава дошло и прозрението на Гаутама. Средният път, златната среда, никога в крайностите. Поради тази причина решил да търси истината по нов, различен път.

Средния път
Сидхарта си дал сметка, че един път на равновесие, който избягва крайностите, би увеличил неговата енергия, яснота и възможности за концентрация. С това намерение поел храна и седнал под едно дърво с обещанието да не стане, докато не намерел истината, която бил търсил толкова време. Това се е случило при Бодхгая, близо до Варанаси (Бенарес).

Пробуждане
Сидхарта преминал през различни етапи на медитация. В първата част на нощта постигнал познание за предишните си прераждания, във втората постигнал познанието и възможността да вижда как съществата се раждат и умират съобразно природата на техните действия и в последната част на нощта постигнал яснота на съзнанието си и получил директно преживяване на Четирите Благородни Истини. До тези прозрения Сидхарта стигнал след като медитирал в продължение на седмица и в деня на неговия 35-ти рожден ден достигнал просветление (Нирвана) и се превърнал в Буда. След това посветил живота си на разпростаняване на своето учение, защото според него всяко човешко същество може да постигне такова освобождаване от страданието и да изживее истинската природа на ума така, както той е успял.
45 години по-късно отново на същия ден от месеца той починал с думите: "Мога да умра щастлив, аз не задържах нито едно поучение за себе си. Вече съм дал всичко, което може да ви облагодетелства. И сега не вярвайте на нито една моя дума, само защото Буда ви е казал, но ги проверете добре. Бъдете пътеводна светлина на самите себе си."

След своето просветление Буда разбрал, че истината на неговото преживяване е неизразима и много трудна за предаване на другите, и в продължение на няколко седмици останал в спокойно съзерцание. Според будистките текстове накрая той успял да види, че съществуват и други хора, които могат да достигнат просветление (Нирвана). Така започнала неговата активност като водач на другите. Резултата от живота на Буда били неговите собствените думи, записани под формата на 84000 поучения в 108 тома — Канджур, и по-късните коментари към тях в други 254 тома — Тенджур. Първите си учения (Сута) дал на своите стари спътници в медитацията, нещо, което е познато като "Завъртане на колелото на Дхарма" (Дхармачакапаватана). В тези първи учения Буда поставя основите на разбирането на нашата реалност. Тези основи са познати като "Четирите Благородни Истини" на съществуването. Четирите Благородни Истини констатират съществуването на страданието (духкха).



Четирите Благородни Истини са основните идеи, залегнали в основите на всички будистки школи, тъй като произлизат директно от първите учения, които е дал Буда след постигането на Просветление. Четирите Благородни Истини могат да бъдат метафорично сравнени с етапите на лечение, характерни за практиката на един лекар. При това сравнение първата истина е поставянето на диагнозата (страданието), втората е показване причината на болестта (желанието), третата казва, че има начин за лечение (премахване на страданието) и четвъртата — предписването на лечение (Благородния Осмократен Път). От такава гледна точка съществата са болни (страдащи), а Буда е лекар, който може да им помогне да се излекуват.

1. Истината, че има страдание (духкха) - животът е несъвършен, неудовлетвореността и страданието съществуват и са универсални. Разбира се, в живота има и моменти на щастие и удоволствие, но дори и те съдържат в себе си страдание, тъй като накрая свършват и ние сме неудовлетворени от факта, че не можем да ги изпитаме отново или от изгарящото ни желание отново да ги изпитаме. Първата истина съдържа в себе си и ученията за Трите Характеристики на Съществуването (Трите Печата).
   
2. Истината, че причината за страданието е желанието (санскрит: tŗşņā, пали: taņhā). Вярваме, че някое действие, постижение, човек или предмет ще доведат трайно задоволяване на Аз-а, при положение, че самият Аз не е нищо повече от илюзия на ума. Поради това и самото желание от своя страна пък е причинено от невежеството (авидя).
   
3. Истината, че страданието свършва, когато няма желание. Всяко човешко същество има възможността да премахне страданието, достигайки до състояние на осъзнаване отвъд него. Това е и крайната цел на будисткото обучение, обикновено позната и като "нирвана" (тук трябва и да се спомене, че при различните школи на будизма постулирането и описанието на тази крайна цел може до известна степен да се различава).
   
4. Истината, че има начин за премахване на страданието. Този начин е следването на пътя на Буда, познат като Благородния Осмократен Път, тъй като съдържа осем степени.

Благородният Осмократен Път е пътят, който води до края на страданието — Нирвана. Това е пътят, който всеки будист се стреми да следва. Осемте му степени са:

1. Правилен възглед
   
2. Правилно намерение
   
3. Правилна реч
   
4. Правилно действие
   
5. Правилна прехрана
   
6. Правилно усилие
   
7. Правилно съзнаване
   
8. Правилна концентрация

Първите две — правилен възглед и правилно намерение съставят частта "мъдрост". Мъдростта е едновременно началото и кулминацията на Благородния Осмократен Път. Правилна реч, правилно действие и правилна прехрана съставят частта "моралност". Моралността, или етиката, е основата. Върху тази основа се гради "концентрацията", съставена от правилно усилие, правилно съзнаване (или "правилно внимание") и правилна концентрация. Концентрацията служи за основа, върху която се гради мъдростта, която от своя страна разрушава невежеството, което е първопричината за страданието, и с това се достига кулминацията на пътя и се постига Нирвана — краят на страданието, "най-високото щастие".

Правилен възглед, още превеждано като "правилно разбиране", е пълното разбиране на Четирите Благородни Истини. Правилно намерение е намерението на отричане, или още — липсата на желание, намерението на доброжелателност — липса на омраза, и намерението на ненасилие — липса на жестокост.

Правилна реч означава въздържане от казване на лъжи, въздържане от клеветене, въздържане от груба реч, и въздържане от безцелно дърдорене. Правилно действие е въздържане от убиване (въздържане от отнемане на живот както на хора, така и на животни), въздържане от извършването на кражба (по-точно въздържане от взимането на това, което не е дадено), и въздържане от прелюбодействие. Правилна прехрана означава изкарване на прехраната по начин, който не наврежда на други хора или животни. Примери за неправилна прехрана са търговия на оръжия, търговия на живи същества, търговия на месо, отрови и алкохол.

Правилно усилие се разделя на четири подчасти:

1. усилието да се избегне появяването на непоявили се неумели състояния
   
2. усилието да се премахнат появили се неумели състояния
   
3. усилието да се придобият непридобити умели състояния
   
4. усилието да се поддържат и усъвършенстват придобити умели състояния

Правилно съзнаване се състои от четири части:

1. съзерцаване на тялото
   
2. съзерцаване на усещания
   
3. съзерцаване на състояния на ума
   
4. съзерцаване на умствени обекти

Правилна концентрация се постига чрез медитация и се състои от постигане на джана, медитационна вглъбеност. Правилна концентрация също така означава фиксиране на ума върху един единствен обект, обикновено дишането (вдишване и издишване).



Едно от основните учения на Буда е познато като Трите характеристики на съществуването или Трите признака (трилакшана). Според това учение светът, който ние възприемаме, е белязан от три основни характеристики:

1. Непостоянство (Анитя)
   Будизмът постулира, че както нашият вътрешен психически живот, така и външният свят са в процес на непрекъсната промяна. Всичко съставно е непостоянно и нестабилно, зависещо от определени условия за своето съществуване. Всичко е в постоянно движение и условията са непрекъснато променящи се. Никой от нас не е физически, емоционално и умствено същият, какъвто е бил преди години и дори преди миг. Всички ситуации, всички наши мисли и душевни състояния се раждат, набират сила, отслабват и умират. Ние сме променящи се същества в променящ се свят и не е възможно да намерим сигурност дори и в най-близко бъдеще. Нещата се появяват и изчезват, раждат и умират. Нищо не се запазва.
   
   
2. Страдание (Духкха)
   Будизмът има за цел да покаже път за освобождение и духовно решение на човешкото страдание. Будизмът е една от основните религии в света, но за разлика от християнството, юдаизма и исляма, будизмът не е теистична религия. В западния свят думата "религия" се свързва с нуждата от вярване в нещо свещено и висше, именно поради влиянието на другите религии, и затова много хора разглеждат будизма по-скоро като философия.
   Все пак, въпреки че в будизма не се говори за бог, в който да вярваме, не може да бъде и разглеждан само като философия, тъй като не е просто интелектуална структура. Буда отрича догматизма и сляпата вяра, като съветва жителите на Калама да проверяват твърденията както на брахманите, така и на будистките монаси (бхикшу) на базата на своя собствен опит и истински прозрения (даршана). А ако нямат такива, да се уповават на Буда, Дхарма и Сангха.
   
   
3. Безсубектност (Анатман)
   Анатта (на пали, анатма на санскрит) е в основата на будисткото учение, че агрегатите, елементите и сферите на човешкото битие (пудгала) не съдържат в себе си такава специфична дхарма като Аз, душа, човек. Материята, казва Буда, не е Аз (тя е анатта), чувствата не са Аз (те са анатта), възприятията не са Аз (те са анатта), нагласите не са Аз (те са анатта), съзнанието не е Аз (то е анатта). Единственото, за което можем да бъдем сигурни, че съществува (асти), казва Асанга, великият реформатор на Махаяна, е идеята за несъществуването на Аза (найратмя-астита).

След като постига просветление, Буда дава множество учения до края на живота си. Тези учения не са били категоризирани както сега, но се различавали според индивидуалните нужди на учениците, които идвали при него за поучения. По-късно будистките последователи формално раздели тези учения и така систематизирали до голяма степен огромните по обем учения. Понастоящем будистките учения могат да се разделят основно на 3 главни групи: южен будизъм (Тхеравада) и източен будизъм (Махаяна), както и северен будизъм (Ваджраяна), който обаче философски принадлежи към традицията на Махаяна. Отделно внимание заслужава и традицията на Дзен (Зен) като част от Махаяна.

1. Тхеравада (Пътят на старейшините)
   Произлиза директно от първите монаси, които са приели ученията директно от Буда. Днес от множеството школи на Хинаяна будизма е останала само школата Тхеравада , разпространена основно в южна и югоизточна Азия: Шри Ланка, Лаос, Тайланд, Камбоджа, както и отчасти в Китай, Виетнам, Малайзия и Сингапур.
   Основна цел в практиката на Тхеравада е постигането на собственото освобождение от страданието. Тхеравада учи, че това страдание е причинено от състояния на ума като алчност (желание), омраза и илюзия. Освобождението от своя страна може да бъде постигнато чрез прилагане в практиката на ученията за Четирите Благородни Истини и Благородния осмократен път. Тхеравада учи окуражаването на полезните (благоприятни) състояния на ума, избягването на вредните (неблагоприятни) състояния на ума, и тренирането на ума в медитация. Тхеравада е чиста откъм ритуали традиция с основен акцент върху изучаване на ученията.
   
   
2. Махаяна (Голямата колесница или Големият път)
   Подчертава безграничното, универсално състрадание или себеотрицание. Цел е алтруистичното постигане на пробудения ум (Бодхичита), като средство и знание как най-ефективно да се помогне на другите да постигнат Нирвана. За разлика от Тхеравада, където на преден план е постигането на собственото просветление чрез собствени усилия, в Махаяна основна роля заема Бодхисатва-идеала. Бодхисатвите са същества, които като хора са успели да постигнат просветление (Бодхи), но са се отказали от влизане в Паринирвана, за да могат ефективно да помогнат на всички други хора, в крайна сметка и на всички други същества, също така да постигнат тази цел. Ударение се поставя често на осъзнаването на пустотата (shunyata) и Буда природата във всяко живо същество. Основни текстове в Махаяна са Диамантената сутра, Сърдечната сутра и Лотосовата сутра.
   Последователите на Махаяна считат това учение като съдържащо ученията на Тхеравада. Махаяна будизмът в чистата си форма е разпространен най-вече в Китай, Япония, Корея и Виетнам. В Тибет, Хималайските региони и Монголия е разпространена форма на Махаяна, наречена Ваджраяна, която ще бъде разгледана по-долу. Други значими школи в Махаяна са Дзен (Зен), и Амитаба.
   
   
3. Ваджраяна (Диамантен Път, още Тантраяна, Будистка Тантра, езотеричен Будизъм)
   Ваджраяна съдържа всички основни концепции на Махаяна, но включва и много т.нар. умели методи (санскрит Упая), които при връзка с автентичен учител с риемственост могат многократно да ускорят духовната реализация. Подобно на индуистката система те носят името Тантра, но за да не се смесват понятията следва да се добавя "Будистка" поради различните цели, посочени от съответните учители. Тези умели методи включват взимане на убежище, визуализация или по- скоро медитация с Буда - форми, рецитиране на мантри, ритуали и посвещавания и гуру-йога (обединение с ума на учителя), които имат за цел бърза трансформация на ума за постигането на пълна реализация за благото на всички същества.
   
   Ваджраяна обръща особено внимание на директното непосредствено предаване от учител на ученик. Ученията включват ритуали и практики, които се изучават само постепенно директно от квалифициран учител (Лама). Поради тази причина Ваджраяна се възприема като езотерично учение в рамките на Махаяна, за разлика от екзотеричните, обществено достъпни практики на другите школи.
   
   Според ученията на Ваджраяна Буда е представил първо основите на ученията си на всичките си последователи, които се обърнали към него за помощ (учения, станали известни като Тхеравада), след това предал по-висшата част от ученията си само на ограничен кръг от напреднали ученици, които имали мотивацията да постигнат Просветление за благото на всички същества (учения, известни като Махаяна), и накрая на най-откритите и силни умове предал ученията, които са познати като Ваджраяна.
   
   Четирите основни школи на Ваджраяна са:
   
   • Нингма - най-старата школа, водеша началото си от Падмасамбхава (8 в.н.е.)
     
   • Кагю - линията на устната приемственост, започнала от индийския махасидха Тилопа (988-1069)
     
   • Сакя - където се обръща основно внимание на сутрите и личното обучение (11 в.н.е.)
     
   • Гелугпа - или добродетелните, линията на Далай Лама (14 в.н.е.).

Ваджраяна е разпространена форма на будизма в Тибет, Бутан, Непал, Индия, Сиким, Монголия, отделни школи в Япония и Китай. На Запад е познат като тибетски будизъм или вече считания за неправилен термин ламаизъм.

Дзен
Ученията на Дзен будизма произлизат основно в Махаяна сутрите, създадени в Индия и Китай (Диамантената сутра, Сърдечната сутра, Лотусовата сутра). Дзен будизмът е част от Махаяна будизма, и като такъв се придържа към основните елементи на будистката философия: ученията за Четирите благородни истини, Осмократния път, петте предписания и петте скандхи, трите характеристики на съществуването. Дзен съдържа и учения, специфични за Махаяна, като например Бодхисатва идеалът.

Дзен води началото си от Китай, където будисткият монах Бодхидхарма разпространява ученията на Буда. Тези учения стават известни като Чан, като тяхната поява и развитие са тясно свързани и с традиционните даоистки учения в Китай. Впоследствие Дзен се разпространява и намира най-силно развитие в Япония (Дзен е японската транскрипция на китайското наименование Чан).

Основният инструмент и същността на Дзен е седяща медитация (дзадзен на японски). По време на дзадзен практикуващият заема традиционна позиция (като лотус, полулотос или други) и насочва цялото си внимание върху процеса на седене, позата и дишането. С оглед на обекта на медитацията са се развили две школи на Дзен:

• Сото - основна медитация е медитацията без обекти и съдържание, търсейки "осъзнаване на момента".
  
• Риндзай - подчертава внимание към дишането и използването на коани. Коаните са истории, диалози и анекдоти, които са парадоксални и често езиково безсмислени въпроси, целящи да прекъснат логическото мислене на практикуващия. По този начин намирането на отговора на коана означава и трансформация на съзнанието и перспективата на осъзнаването.

Към момента (януари 2010) в България са представени, както следва:

• школата Карма Кагю на Ваджраяна (Тибетски) Будизъм в лицето на "Диамантен път на будизма” като регистрирана будистка общност
  
• школата Нингма на Ваджраяна в лицето на център под ръководството на манастира Шечен, Непал
  
• школата Сакя на Ваджраяна
  
• Традиционен тибетски будизъм - Махаяна - “Будистка общност в България” като регистрирана будистка общност.

Като според д-р Жасмина Донкова (православен коментатор) последователите на двете регистрирани общности в страната наброяват над 3500 души. Като цяло Законът за вероизповеданията все пак не възпрепятства събирането на религиозни общности, които да изповядват религиозни вярвания, дори и да не са регистрирани.


Празниците в България се определят според религиозната общност, която е официално регистрирана, по тази причина будистките прзници у нас (обявени за 2009) се делят на линия Диамантен будизъм:

1. 25 февруари - първия ден от Новата година
   
2. 11 март - Ден на чудесата на Буда
   
3. 9 май - Весак (просветление на Буда)
   
4. 7 юли - първо преподаване на Буда Шакямуни

Празнците на Будистката общност в България са:

1. 25 януари - Нова година
   
2. 9 май - Денят на Буда
   
3. 7 юли - Денят Дхарма
   
4. 8 декември - Денят Бодхи

Шинтоизмът (на японски 神道 по английската Система на Хепбърн Shintō) е традиционна японска религия, датираща от древността. Тя няма определен основател или свещени книги, няма и строга доктрина. Пропагандата и проповядването му не са приети, защото шинтоизмът е дълбоко вкоренен в японците и техните традиции. Моралният му кодекс обикновено следва този на конфуцианството. Моралните ценности са фокусирани върху благоденствието на групата и това е коренът на прословутия японски колективизъм. Често тази религия се възприема като път за обединение на обществото около общи ценности.

Шинтоизмът се появява още през периода Яйой (300 Пр.Хр.). За ранния шинтоизъм не се знае почти нищо. Той е смес от обожествяване на природата, култ към плодородието, правене на магии и почитане на герои. Името му произхожда от китайските думи "шин тао" - път на боговете. С това си име е известен от 8-ми век (период Нара), когато будизмът навлиза от Китай и двете религии се срещат.

Митологията на шинтоизма е изложена в ранносредновековни писмени паметници като "Коджики", "Нихонги" и др. Шинтоистката история за произхода на света разказва за боговете, наречени ками. Те са свещени духове, които могат да приемат формата на предмети или понятия за живота, като вятър, дъжд, дървета, реки, плодородие. Хората стават “ками” след като умрат и са почитани от техните семейства като родови “ками”.

Противно на много монотеистични религии в шинтоизма няма нищо абсолютно. Няма абсолютно зло и добро и никой не е перфектен. Шинтоизмът е оптимистична религия, хората са сътворени да бъдат добри, а злото се предизвиква от злите духове. Целта на повечето ритуали на шинтоизма е те да се държат на разстояние чрез пречистване, молитви и приношения.

Шинтоистките светилища са място за поклонение и са домове за ками. Повечето светилища провеждат фестивали (мацури), чиято цел е да покажат на ками външния свят. Прочутите японски оригами, или "хартията на духовете", пък са хартиени фигурки на птици, изработвани за късмет и щастие. Те често се виждат окачени около шинтоистките храмове. От уважение към духа на дървото, което е дало живот на хартията, при оригамите тя никога не се реже, а се къса. Днес има трайна тенденция за опазване на традициите на старото шинтоистко изкуство: храмовата архитектура, древните изкуства като театъра Но и калиграфията, дворцовата музика гагаку, идваща от двора на Танг в Китай (618 - 907) и старата танцова музика, свирена на традиционните инструменти кото и шапухачи.

Днес в Япония има над 100 000 шинтоистки светилища.