Айкидо

Айкидо (合気道, или още 合氣道 ако се използва по-стар стил канджи) съвременно японско бойно изкуство (гендай будо). Подобно на другите японски бойни изкуства, освен метод на самоотбрана, айкидо е и начин на духовно и физическо самоусъвършенстване. Името "айкидо" се изписва с йероглифите "ай" (съразмерност), "ки" (енергия, сила) и "до" (път) и най-общо се превежда като "път на хармоничната сила". Практикуващият айкидо се нарича айкидока. Освен това, в европейските езици се използва още айкидист. Айкидо е разработено от Морихей Уешиба (наричан от айкидистите О'Сенсей - "големият сенсей") между 30-те и 60-те години на 20 век. В основата на айкидо залягат движения от древните школи Дайто-рю айки-джуцу и Иуама-рю кенджуцу, в които Уешиба се обучава като млад.
Айкидо е смятано за едно от най-трудните за овладяване японски бойни изкуства.

Степени:
Степените в айкидо са според системата кю/дан. Има известни разлики в структурирането на ученическите степени (кю), изискванията и необходимото време за придобиване според различните школи. Най-често най-ниското кю е 7-мо. Височината на кю е в обратна пропорция с реда на номерата - 1-во кю е най-високо. При майсторските степени е обратно - 1-ви дан е най-нисък.
Степените до 4-ти дан в айкидо се защитават на изпит, като на него от айкидиста се изисква да демонстрира зададени от изпитната комисия техники. Степените след 4-ти дан се дават изключително за заслуги към айкидо. Най-високата майсторска степен е 10-ти дан и единствен жив неин носител е Коичи Тохей.

Обучение
Методите за обучение са различни в почти всяко от отделните доджо в една организация. Обикновено сенсеят (учителят) демонстрира техники, след това ги обяснява. Учениците я упражняват помежду си, като се опитват да повторят показаното от сенсея.
Практикуването на техниките може да става при различно разположение на двамата партньори. При суари уадза и двамата са седнали в сейдза, при ханми хандачи уадза единият е в сейдза, а другият - прав, а при тачи уадза и двамата са прави.

Суари уадза
Отработването на техники в суари уадза има като цел и резултат:
* да увеличи ловкостта на движенията и повратливостта на тялото на айкидиста
* да изгради правилно положение на торса на практикуващия
* да увеличи здравината и гъвкавостта на краката
* да отработи техниката на ръцете
* да възпита у практикуващия стремеж към използване на силата на центъра (хара), а не на ръцете или на краката.

Омоте и ура
Омоте и ура са двата начина да се изпълни техника в айкидо. Омоте е вариант на техниката, в който се изпълнява ирими, а ура - при който се изпълнява тенкан.

Сото и учи
При техниките уде гарами и кайтен наге двата варианта не се наричат ирими и тенкан, а сото и учи. Учи се нарича вариантът, при който се минава под ръката на противника, а сото - този, при който се минава от външната ѝ страна.